Защо полиграфът се използва въпреки съмнителната си репутация
Франсис Гари Пауърс сяда за първи път на полиграфа незабавно откакто се записва като водач за програмата на Централно разузнавателно управление на САЩ U-2 през януари 1956 година В записките си Пауърс разказва, че е извикан в стая, където му задават въпроса:
И въпреки всичко Пауърс по-късно ще направи още един тест с полиграфа, който щ се окаже още по-голям.
Неговият случай е необикновен, само че полиграфът се счита за главен инструмент през този интервал, заради аргументи, които в действителност нямат доста общо с достигането до истината. Полиграфът е по-скоро опит да се отговори на един централен въпрос от Студената война: Как американците да се опълчват на един тоталитарен зложелател, без самите те да станат тоталитарни?
За да решат този съответен проблем, федералните организации, най-много Централно разузнавателно управление на САЩ, стартират да употребяват една спорна технология, създадена от психолозите при започване на 20 век, а по-късно усъвършенствана и прилагана от полицията и частния бизнес от 20-те години на предишния век. Полиграфските измервания – получени от промени в кръвното налягане, дълбочината на дишането и проводимостта на кожата на електрически ток – в никакъв случай не се потвърждават като надеждни индикатори за неистина. Истинските прочувствени разтърсвания освен е мъчно да се възпроизведат в лабораторни проучвания, само че такива прочувствени реакции не са еднородни измежду хората и могат да бъдат имитирани (например, като се ущипете преди да дадете отговор). При по-масови проби не може да се избегне забележителен брой „ подправени позитивни резултати “ (когато почтени хора, са оповестени за лъжци).
Бюрократичната полза, а не каквато и да е научна годност, значително е повода полиграфът да се е трансформирал в общоприет инструмент на американската страна за националната сигурност. Случаят с Пауърс и неговата история с полиграфи е назидателен.
От 1956 до 1960 година 24 полета на U-2 над Съюз на съветските социалистически републики дават скъпо стратегическо разузнаване за руските военни качества. Но на 1 май 1960 година се случва злополучие, когато самолетът на Пауърс е свален над Свердловск (днес именуван Екатеринбург). Американските власти пускат някаква публична история за някакъв метеорологичен балон, който е отклонил, и са хванати по долни гащи, когато Никита Хрушчов демонстрира на света останките от самолета, а по-късно и самия водач. Пауърс оцелява по знамение и след това е изправен пред съда в Москва и наказан на 10 години затвор за шпионаж. През февруари 1962 година той е сменен за руски полковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Вилям Фишър (псевдоним Рудолф Иванович Абел).
Пауърс се връща вкъщи като воин, само че и под съмнение. Без това да е известно на него и на американската общност, има подозренията към неговата правота, тъй като Агенцията за национална сигурност прихваща руските отговори на полетите на U-2. Сигналите на радара демонстрират, че самолетът на Пауърс е паднал под естествената си височина от 20 000 метра, което го прави уязвим за офанзиви с ракети земя-въздух. Но Пауърс отрича да е летял със самолета по-ниско. Централно разузнавателно управление на САЩ, страхувайки се за тогавашната си звездна известност измежду американската общност, също упорства за невинността на Пауърс.
Директорът на Централно разузнавателно управление на САЩ Джон Маккон основава анкетна комисия под управлението на федералния арбитър Е. Барет Претман, с цел да приготви декларация пред обществото. Документът акцентира, че медицинските проби, инспекцията и разпитът удостоверяват, че Пауърс „ наподобява достоверен, прям, прям… Той се съгласи с известна гняв, че макар че не харесва полиграфа, ще се подложи на тест. Впоследствие този тест е съответно признат от експерт и не демонстрира никакви признаци на отклоняване от истината в хода на проучването. “
Самолет U-2
И въпреки всичко вътрешните редици на Централно разузнавателно управление на САЩ признават, че практиката на подбиране на претенденти за работа и чиновници въз основа на резултатите от тестванията им в най-хубавия случай е съмнителна. Дори след десетилетия на полиграфска процедура, Централно разузнавателно управление на САЩ не може да дефинира какво тъкмо има поради под неопределените термини като „ рутинна “ и „ доброволна “ в своята полиграфска стратегия. Списък от въпроси от полиграфисти от 1974 година към генералния съветник включва следното питане: „ Какво може да каже полиграфист в отговор на въпроса: „ Трябва ли да се явя на този тест, за да бъда назначен на работа в Агенцията? “ Или „ Какво се случва, в случай че не направя теста? “ Значението и истинността на доказателствата, показани по време на множеството проби с полиграф, също са неясни.
До гибелта си при злополука с хеликоптер през 1977 година Пауърс упорства, че е работил като предан американец в сложни условия. Все още обаче не е изрично установена истината за случая. Също по този начин не знаем какви данни показва полиграфският тест на Пауърс. Разумно е обаче да се заключи, че администрацията на Кенеди е счела за целесъобразно да увери обществеността в истинността на пилота и че оповестяването, че Пауърс е минал полиграфски тест, е част от пиар тактиката им.
Опитът му акцентира три неразбираеми характерности на потреблението на полиграфи от Централно разузнавателно управление на САЩ за задачите на „ националната сигурност “. Първо, изказванието на последователите на полиграфа, че пробата може да бъде доказателство за отбраната, оневиняващ лоялни жители, постоянно се оказва по-малко от изрично. Второ, до момента в който пробата постоянно пледира да е вземан по лична воля, в реалност натискът да се направи постоянно е и действителната причина. Трето, полиграфските проби постоянно служат за покриване на истината, а не за разкриването й.
